ТЕСТ СИСТЕМА ЗА ЛЕСНО ОТКРИВАНЕ НА ТРИХОМОНИ: От уретрален, вагинален секрет или урина.

Най-точният и надежден тест за клинично доказване на трихомониаза, InPouch™ ТV е известен като "златен стандарт" за диагностика. Патентованата среда на InPouch™ е селектирана за транспорта и растежа на T. vaginalis и увеличава специфичността, чрез инхибиране на растежа на дрожди, плесени, бактерии и други съпътстващи микрофлората организми. Специално формулираната среда, минимизира възможността от смущения в точността на резултата. Необходими са само няколко жизнеспособни организми - инокулат съдържащ от 1 до 10 организма е достатъчен да доведе до положителен резултат.

Инструкции за употреба - You Tube:

How to use InPouch™

• https://www.youtube.com/watch?v=bfyp2JSV7TI

BioMed InPouch™ - Features and benefits

• https://www.youtube.com/watch?v=gXfervpQGcU

Полезна информация:

Трихомониазата е една от най-често срещаните полово-предавани болести, която засяга в голяма степен и двата пола. Смята се, че тя засяга 20-25% от жените на възраст 16-35 години и е причина за 7-10 % от уретритите при мъжете. При голям процент от мъжете заболяването може да протече безсимптомно (в този случай те се явяват само преносители) или да се прояви като възпаление на уретрата (уретрит). При жените инфекцията обикновено дава симптоми на вагинит (възпаление на влагалището).

Причинителят на трихомониазата е паразит: Trichomonas vaginalis – едноклетъчен, подвижен протозой с размери средно 10-20 µм. Размножава чрез делене на 8-12 часа. Характерна особеност на трихомоните е способността им да фагоцитират (поглъщат) други микроорганизми (бактерии) като по този начин се превръщат в резервоар на патогенни причинители на други инфекции, вкл. и сексуално предавани, като например гонококция (т. нар. Трипер). Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции.

Трихомониазата се предава главно по полов път. Човек се заразява при пряк контакт с инфектиран партньор, най-често хетеросексуален. Жените се заразяват при контакт с инфектиран мъж или жена, докато при мъжете заразяването става най-често при контакт с инфектирана жена. При жените съществува малка възможност от заразяване по битов път (чрез ползване на общи кърпи, вани, дамски душове). Предразполагащи фактори за заразяване с Trichomonas vaginalis при жените са някои хормонални промени, а също така по време на бременност или при лечение с естрогени. Друг фактор е наличието на съпътстваща бактериална флора, която води до промяна в pH на женското влагалище от кисело към алкално и съответно намалява защитните му функции спрямо трихомоните.

Инкубационният период (времето от контакта с инфектиран партнъор до проявата на първите симптоми) не винаги може да се определи с точност, тъй като при някои хора (особено при мъжете) може да няма никакви прояви на заболяване за дълъг период от време (т.нар. асимптомни носители). Средно инкубационният период е около 7 дена (между 4 и 28 дена при жените и между 10 и 30 дена при мъжете). При жените засягат влагалището, шийката на матката и уретрата, като най-честата проява е със засягане на влагалището (т.нар. трихомоназен вагинит). Симтомите му са засилена влагалищна секреция, секретът е пенест със жълто-сиво-зеленикав цвят и лоша миризма, сърбеж във влагалището, вагинален дискомфорт, болка във влагалището при полов контакт (диспареуния), кървене по време или след полов акт. При засягане на шийката на матката се оформят характерни ранички и малки кръвоизливи по влагалищната част на шийката, при засягане на уретрата са възможни прояви като парене и болка при уриниране. В 10-20 % от инфектираните жени заразяването с Trichomonas vaginalis протича безсимтомно, т.е. те нямат оплаквания и инфекцията се открива случайно при профилактично изследване. При мъжете се засягат уретрата, а при дългогодишно носителство и когато не е провеждано лечение, инфекцията може да засегне простата и епидидима (малка жлеза, разпложена в тестикуларната торбичка, точно над тестиса, която участва в образуването на спермата). Болшинството от инфектираните мъже нямат симтоми или те са слабо изразени. Това благоприятства разпространението на инфекцията между пратнъорите. При малка част от мъжете (около 5%) заболяването протича бурно като остър уретрит с белезникаво-жълтеникав секрет от канала, парене и болка при уриниране. При друга част от мъжете симтомите са оскъдни и се проявяват като секрет от уретрата под формата на сутрешна капка със жълтеникаво-белезникав или прозрачен вид, сърбеж в канала, зачервяване на отвора на канала.

При нелекуване на трихомоназната инфекция могат да настъпят редица усложнения, като при жените засегнати могат да станат жлези разположени в долната част на урогениталния тракт, жлези на Скене и Бартолиновите жлези, като симптомите най-често са болка за засегнатото място. Trichomonas vaginalis води до развитието на промени в епитела на шийката на матката, които се наблюдават и при рак на шийката на матката. При бременни жени трихомонадната инфекция може да доведе до преждевременно раждане на недоносен плод. При инфекция с трихомони, както вече споменахме, може да се образуват ранички във влагалището и върху шийката на матката, което улеснява заразяване с вируса на СПИН- HIV. При мъжете могат да настъпят усложнения, като най-често се наблюдава засягане на простатата, засягане на жлезите на Литре, Куперовите жлези, епидидима, тестисите. В някои случаи може да се засегне главичката на члена и препуциума и да се оформят малки язвички.

Диагнозата се поставя от лекар специалист дермато-венеролог, уролог или гинеколог след преглед и извършване на необходимите изследвания. Изследват се влагалищен секрет и урина при жените, като по-показателното изследване е това на влагалищния секрет. В урината при жените трихомоните се откриват сравнително рядко. При мъжете се изследват урина, уретрален секрет, сперма, простатен експримат (секрет от простатата).

Практикуване на секс с предпазни средства, изследване и едновременно лекуване на всички партньори на заразените е изключително важно. Провеждането на редовни профилактични прегледи е необходимо, защото към заразяването с трихомони не се изработва имунитет и веднъж боледувал и излекувал се човек, може отново да се зарази при контакт без предпазни средства с инфектиран партньор.