MYCO WELL D-ONE® - Мануална система за предварителна идентификация и определяне на антимикробнат чувствителност според CLSI на.:

• Mycoplasma hominis
• Mycoplasma spp.
• Ureaplasma urealyticum/parvum
• Candida spp.
• Candida albicans
• Gardnerella vaginalis
• Trichomonas vaginalis

Тестът е представен в полипропиленова плака, съдържаща 32 ямки за по-добро наблюдение на колориметрични реакции, получени в резултат на растежа на патогени, върху специално формулирани селективни среди за урогенитална Mycoplasma hominis, Mycoplasma spp. (ферментирща глюкоза), Ureaplasma urealyticum/parvum и т.н. Съдържа контролни и индикаторни ямки, които позволяват също и ускорено развитие на други видове като Trichomonas vaginalis, Gardnerella vaginalis, Candida spp.,Candida albicans и др.

Пробата може да бъде от вагинален ексудат, уретрален секрет, ендоцервикален секрет, семенна течност, урина и други и се разрежда в съответствие с процедурата, след което се инокулира директно в ямките. Инкубацията се извършва за 24 часа. Резултатите се отчитат визуално без допълнително оборудване, чрез промени в цвета, настъпващи в резултат на метаболитни реакции, специфични за всеки вид с химичните или хромогенни компоненти на средата.

Определяне на антибиотична чувствителност според CLSI:

• Levofloxacin: 1; 2 e 4 µg/mL
• Moxifloxacin: 0,25; 0,5; 2 e 4 µg/mL
• Tetraciclin: 1; 2; 4 e 8 µg/mL
• Eritromicin: 8 e 16 µg/mL
• Clindamicin: 0,25 e 0,5 µg/mL

Презумптивната идентификация и тестването на антимикробна чувствителност, може да даде бърза ориентация за причинителите на даден инфекциозен процес.

Съдържа:

• 10 плаки
• 10 тампона
• 10 флакона с физиологичен разтвор - MS01304

WELL D-ONE® - Мануални системи от 32 ямкови плаки, които дават възможност за едновременна предварителна биохимична идентификация и определяне на антибиотична чувствителност в проби с различен произход. WELL D-ONE® се произвеждат и разпространяват съгласно “CE” изискванията за ин витро медицински изделия, а съставът и растежните критерии на продуктите са в съответствие с Европейската директива 98/79/EC. Произведени са от CPM SAS, които са сертифицирани по EN ISO 9001:2008 и EN ISO 13485:2004.

Основен метод - визуализиране на колориметрични реакции, получени при растеж на патогена върху селективна среда в следствие на специфични метаболитни реакции с компонентите на средата

Основни предимства на WELL D-ONE® системите:

• Позволяват по-ясно и по-прецизно отчитане, поради наличие на минимум 2 селективни среди за идентификация на всеки патоген.
• Идентификация и определяне на антибиотична чувствителност върху една и съща плака.
• Без нужда от допълнително добавяне на селективни среди за идентификация - всяка ямка съдържа на дъното си лиофилизирана хранителна среда.
• Директно инокулиране от проба /само с предварително разреждане в осигурен за целта физиологичен разтвор/.
• Без нужда от допълнителни биохимични тестове за потвърждение на биохимичната идентификация.
• Иновативен дизайн за по-лесно инокулиране и по-голямо разстояние между ямките за водене на записки.
• Лесна идентификация при смесени инфекции.
• По-евтини в сравнение с алгоритъма на изследването по конвенционалните методи /хранителна среда за изолиране, селективна среда за доказване, антибиограма и бърз тест/.
• По-бърз резултат 24-48 часа.

Полезна информация:

Въпреки че са сапрофитни по характер често причинителите от родовете Mycoplasma и Ureaplasma могат да предизвикат локализирано възпаление на органите в уро-гениталната система. Тяхното познаване е от изключително голямо практическо значение в съвременната патология, защото са широко разпространени в природата и успяват да предизвикват различни заболявания при човека, животните и растенията. При човека заболявания на пикочно-половата система причиняват Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.

Микоплазмите се установяват в уро-гениталната система при 20-40% от сексуално активните здрави мъже и жени, без изявени симптоми, но могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на уро-гениталната система. Развиват се в клетките на лигавицата, покриваща различните части на половата система, като се смята, че микоплазмената инфекция се развива по-често при едновременното заразяване с друга бактериална инфекция. Особено тежко протича инфекцията при хора с намален имунитет, защото е възможно микоплазмите да навлязат през лигавицата на половата система и да предизвикат инфектиране и на други органи.

Гениталната микоплазмена и уреаплазмена инфекция се предава по полов път (при генитален или орален контакт). Възможно е и вертикално пренасяне на инфекцията от майка на дете (при раждането или по време на бременност), както и при трансплантация на тъкани. Най-голямо значение за разпространение на инфекцията има сексуалното общуване – честота на контактите, броя на сексуалните партньори, както и социално-икономическия статус на пациента.

Представителите от вида Ureaplasma и Mycoplasma са изолирани при 30-80% от здрави хора, без прояви на инфекция, като това се случва по-често при жените. Установено е, че над 20% от живородените здрави деца са носители на Ureaplasma urealythicum, като този процент е по-висок при недоносени деца. След 3-тия месец детския организъм постепенно се очиства от микоплазмите, като при големите деца и възрастните, които нямат сексуални контакти, носителството е по-малко от 5%.

Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система. При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране или прозлачно оскъдно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U.urealithicum, а 10-20% - от M genitalium. Наблюдават се и усложнения. Все още не е напълно изяснено значението на микоплазмената инфекция и носителството на бактериите за възникване на стерилитет при мъжете. Съществуват обаче данни, че подобна инфекция може да предизвиква намалена подвижност на сперматозоидите и съпътстващо възпаление на различни структури в половата система и да доведе до стерилитет. При женита най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Mycoplasma hominis. За първи път микоплазми при жените са изолирани от абсцес на Бартолиновите жлези. Тези бактерий не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието му във влъгалището може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M. hominis и M. genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите и може да доведе до различни други усложнения. При оплаквания, свързани с болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален ръстеж от урината винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция.

Диагностицирането на микоплазмената инфекция е важно, като при мъжете може да се изследва уретрален секрет, урина, семенна течност и простатен секрет, а при жените могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет. Провеждането на изследвания е важно, тъй като инфекцията може да протича асимптомно или да протича успоредно с друга инфекция. Затова е важно да се знае, че търсенето на микоплазмени причинители може да даде отговор при невъзможност да се докажат очаквани бактериални причинители или в случаите, при които е предписана антибактериална терапия, която не довежда до резултат.