Обща информация за теста:
NADAL® C. difficile Toxins A&B е бърз хроматографски имунилогичен метод за качествена детекция на антигени от Clostridium difficile Токсин А и Б в човешки фекални проби. Тестът подпомага поставянето на диагноза инфекция с C. difficile.

Реагенти и материали, включени в комплекта:

• 10 NADAL® C. difficile Toxins A&B тест касети
• 10 еприветки за проба, съдържащи буфер
• 1 инструкция за употреба

Време за отчитане: 10 мин

Точност:
Тестът NADAL® C. difficile Toxins A&B не показва кръстосана реактивност с други микроорганизми (E.Coli O157:H7,Campylobacter spp, Helicobacter pylori, Salmonella spp, Shigella spp, Listeria monocytogenes, Staphylococcus aureus, Yersinia spp и др. ), присъстващи в човешки фецес проби.

Чувствителност: >99%
Специфичност: >99%

Принцип на теста:
NADAL® C. difficile Toxins A&B е качествен имунологичен тест за детекция на антигени от Токсин А и Токсин Б на Clostridium difficile в човешки фекални проби. Тест-касетата съдържа 2 тест ленти за детекция съответно на всеки от токсините. Мембраната на тест лентите е покрита с конюгирани антитела, които се свързват с антигените на Токсин А и Б. Капилярни сили движат пробата до тест (Т) региона на тест-касетата, където комплекса конюгат-антиген се свързва със специфични антитела и се генерира оцветяване. За да се счита резулатът от теста за валиден, е необходима появата на зелено оцветяване в контролния (C) регион на тест касетата.Оцветяването в (C) региона е вътрешна контрола, която потвърждава, че тестът е протекъл успешно и че е използвано достатъчно количество проба.

Клинична значимост:
Clostridium difficileе анаеробна грам-положителна спорообразуваща бактерия – свойство, което осигурява дългосрочното преживяване на C. difficile в организма на инфектиран пациент или в околната среда. Заразяване с C. difficile е възможно по фекално-орален път.C. difficileе основният патоген свързан с появата на диария в следствие от употребата на антибиотици и псевдомембранен колит при хоспитализирани пациенти.
Здрави пациенти с нормално развита микрофлора на дебелото черво са резистентни към заразяване с C. difficile. Всеки фактор причиняваш промени в състава на чревната микрофлора повишава вероятността от инфекция с C. difficilе след лечение с широкоспектърни антибиотици като пеницилин, цефалоспорин и клиндамицин.
Симптомите, които се наблюдават при заразяване с C. difficilе са в резултат на освобождаването на два високомлекулни токсина – A и Б. Те причиняват клиничните прояви на инфекцията: диария, псевдомембранен колит, токсичен мегаколон и понякога водят до фатален изход от заболяването.